Семейство аероидни.  Родината на Антуриума е тропика на Америка. Много видове  се отличават с изключителна красота на цветовете, пищност и красота на листата.  Листата са големи,кожести с различни форми. 

Голямо растение достигащо височина   70-90 см., повече подхожда за отглеждане в оранжерийни условия или в градината. Съществуват сортове с бели, розови, оранжеви или червени цветове.


Антуриум Ротшилд  - хибрид между два вида. Има бели,  до тъмночервени цветове. Цветовете са много големи.


СЪВЕТИ ПО ОТГЛЕЖДАНЕТО

Температура: растението изисква топли помещения, температура 18-20°C, но далеч от отоплителните тела. През зимата минимум 15°C.
Осветление: антириум много бързо се адаптира  към условията на помещението, не обича пряка слънчава светлина, обаче изисква много свелина  за да могат цветовете да разцъфтят и се оцветят в пищните си цветове.
Поливане: по всяко време на активния период на растеж, умерен но постоянен.
Торене: необходимостта от хранителни вещества не е особено голяма, достатъчно е от март до август да подхранвате един път на две седмици.
Влажност на въздуха: препоръчва се периодично (сутрин и вечер ) да се оросява т.т антириум се нуждае от много влажен въздух. Препоръчва се да обгърнете стъблата с торфен мъх за да се овлажняват.
Пресаждане: Присаждането се извършва в почва за бромелиеви растения и орхидеи ( 1 част листна, 1  част хвойна, 1 част торф  и 0.5 части пясък) садят се в плоски саксии с  добър дренаж. В почвата се добавят парчета дървени въглища. След разсаждане да се пази от преки слънчеви лъчи, да се оросява често и много внимателно да се полива.
Размножаване: Рзмножава се от връхните израстъци, които имата и малки въздушни коренчета. Късостъбленият антуриум се размножава  като се развият страничните леторасти а също и със семена.

Да се пази  от хладен въздух,течения, замърсяване на листатат са пагубни за антуриума.


Вредители  по антуриума: най-често антуриума страда от листна въшка, Щитоносни въшки и Галова нематод

Щитоносни въшки- Въшките се заселват по долната повърхост на листата, по летораслите и по стъблата. Смучат сок от нападнатите части, в резултат на което се отделят капчици "медена роса", образуват се некротични петна, растенията изостават в развитието си, пожълтяват и изсъхват. Щитоносните въшки са приносители на някои вирусни болести. Преглеждайте редовно долната страна на листата за наличие "медена роса".
Мерки за борба: за механично почистване повърхността на листата се протриват с гъба със сапунен разтвор. След това се пръска  с 0.15% р-р актелик ( 1-2 мл/ 1 литър вода).

Цикламени акари-дребни паякообразни, които приличат на прах; по долната повърхност на листата и обичат влажните условия за развитието си. Заразено растениеето спира да расте, краищата на листата се извиват, стъблата се изкривяват, цветните пъпки увяхват.
Мерки за борба:Унищожете заразените листа, използвайте акарициди:.пръска се с дерис, децис, актелик  и интра-вир. При силни поражения повторете обработката.

Галова Нематода - микроскопични кръгли червеи, които живеят в почвата и увреждат корените на растенията.Увредените корени на растенията не могат да поемат достатъчно хранителни вещества и постепенно умират. За съжаление заболелите от галова нематода растения трябва да се унищожат, но ако пораженията по корените са все още малко, можете да се опита следното
Мерки за борба: Извадете растението от саксията и унищожете пръстта. Измийте корените и отрежете удебеленията. Използвайте нова саксия за засаждане. Механично почистване повърхността на листата се протриват с гъба със сапунен разтвор. След това се пръска  с 0.15% р-р актелик ( 1-2 мл/ 1 литър вода).

Можете да използвате и домашни средства за борба с вредителите при стайните растениея в това число и с от листна въшка, Щитоносни въшки  и Галова нематода.Това е силна настойка от лук и тютюн, а също и смес от счукан чесън и същото количество сапун.

Семената на антуриума се сеят веднага след съзряването им, тъй като бързо губят свежестта си. А вкореняването на резниците  е най-добре да се извърши при отопление 24-25°C