Семейство аралиеви.

Има няколко вида бръшлян - германски, шведски и т. н. тук става дума за "истинските" бръшляни, които са сортове на род Хедера. Те с право заслужават репутацията си на декоративни растения и от дълго време са едни от основните растения в саксийните групи. Катерливи са и бързо "обличат" голи повърхности, при условие че сте си избрали бързорастящ сорт на хедера хеликс. Стъблата са с въздушни корени и се захващат за тапети, мебели и т.н. За хедера канариензис, която е с по-големи листа, но няма въздушни корени, трябва да осигурите подпорки.
Бръшляните са не само катерливи. Може да ги използвате и като растения с падащи стъбла във висящи кошници или пълзящи - като килим по почвата (почвопокривни) между по-големи растения, което е подходящо място за по-малките храстовидни сортове, например Eva, Glacier и Needelepoint ivy.
 Бръшлянът е популярен и полезен, но незаслужено има репутацията на лесно за гледане растение. В неотоплени стаи се чувства прекрасно. При включени радиатори зимно време трябва редовно да пулверизирате листата, иначе връхчетата им ще станат кафяви.

За отглеждане в културата на първо място подхождат малки и пъстролистни форми отливащи се по разцветки, форма и размер на листата. Най разпространеният вид бръшлян  е обикновен Hedera helix, при този вид има  много разновидности:
Сорт с почти овални или закрръглени листа
(Hedera helix Harald, Hedera helix scutifolia),
Сорт със звездовидни листа  (Hedera helix sagittaefolia),
Сорт с гофрирани краища  (Hedera helix cristata, Hedera helix Ivalace),
С равни краища с чисто зелена окраска   (Hedera helix Annette, Hedera helix Green Ripple),
Сорт с почти жълти листа  (Hedera helix Eva, Hedera helix Mona Lisa),
Сорт с петнисти листа  (Hedera helix Jubilee, Hedera helix Glacier, Hedera helix Glorie de Marengo).

Съвети по отглеждането

Температура: Умеренна или прохладна, нощем не повече от 16°С, зимния минимум 12°С. В топли и особенно сухи помещения често е поразена от щитоносната въшка. Обаче при периодично оросяване , добро зимуване и обичайна стаина температура расте добре.
Осветление: Бръшлянът зле понася преките слънчеви лъчи но (особено пъстролистните ) предпочитат добро осветление и не обичат  никакво изменение на мястото по отношение на светлината.  Зелените сортове са сянколюбиви но и все пак е желателно да му се предостави светло място. Зимата е нужно светло място.
Поливане: Обилно през лятото, почвата трябва да бъде винаги влажна. Зимата се полива умерено.
Наторяване: От март до август се подхранва с комплексни торове за декоративно-листни стайни растения. Подхранването се провежда на две седмици. Добре се понася  кравешка тор.
Влажност на въздуха:Обича влажният въздух. Изисква често оросяване  дори и зимата ако е в отопляемо помещение.  Ако е възможно е добре да се промие с топъл душ.
Пресаждане: Младите растения се присаждат всяка година пролетта а старите на две години. Почва – 1 ч хумус, 1ч торф,1 ч оборски тор, 1ч листна, 1ч пясък.
Размножаване: Резници  , нищо че те имат въздушни корени. За по добро вкореняване се покриват със стъклен буркан.

Вредители  по бръшляна
 Най често е нападнат от шитоносната въшка, червеният паякообразен акар и цикламеният акар. За това способства сухият въздух в помещението. При откриването на вредителите е нужно да обработите с инсектициди. Пръскането трябва да е много внимателно, под всеки лист.