Семейство страшникови

Родина-тропиците на Азия и Австралия. Това тревисто, многогодишно растение е достатъчно сянкоустойчиво. Взискателно към стайно отглеждане. В природата  са разпространени около 100 вида.

Съвети по отглеждането

Температура: Хемиграфис е топлолюбив, предпочита, температура не по ниска от 16°С. Оптималната през  зимата  17-18°С, лятото 20-25°С.
Осветлени: Хемиграфис не понася прякото обедно слънце и най доброто място за него  е на ярка разсеяна светлина, или лека полусянка. Добре  расте на източен прозорец.
Поливане: Обилно от пролетта до есента, зимата – умерен. Зле понася засушаването на почвата  от април до септември използвайки течна тор за декоративно-листни растения.
Подхранване и торене:Растението се подхранва  на всеки две седмици използваики течен тор за декоративно- листни стайни растения.

Влажност на въздуха: Хемиграфис обича влажният въздух и затова периодично се оросява.  Зимата е добре да се постави на поднос с влажен керамзит.
Пресаждане: Почва – 1ч хумус, 1ч листна, 1ч торф, 1ч оборска тор, 1ч пясък. Пресаждат се всяка година. За големи храсти  е добре да се прищипват връхните пъпки на клончетата.
Размножаване: Стъблени резници през пролетта и лятото.

Проблеми на отглеждането

Пожълтели листа – недостатъчен полив, хранителни вещества  в почвата, студен въздух, или докосване до студеното стъкло през зимата.
Кафяви петна по листата – мокра почва, рязка промяна на температурата, твърда вода за поливане.

Вредители по хемиграфиса

Щитоносните въшки имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски. На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.

Мерки за борба: Когато растението е по - слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по-силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки
Паякообразният  червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина. Средите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Финните им мрежи стават видими, когато напръскате листата.