www.parkove.bg / Справочник - Флора / Дифенбахия петниста - Dieffenbachia ..

Дифенбахия петниста - Dieffenbachia maculata

Семейство декоративнолистни .

Родината им е Южна Америка. Правостъблено, дървовидно растение с пъстри, големи удължено-овални листа. Сокът на растението е отровен. Дифенбахия може да израсте до 2 м в природата  но постепенно долната част на ствола се оголва, листата падат и растението губи своята привлекателност. В стайни условия цъфти много рядко. Трябва да отбележим, че много видове дифенбахия  изискват  много често обновление – средно на 3 години ако ги отглеждате у дома. Тъй като за това време те израстват до тавана, срежете върха и го вкоренете  а това което е останало или изхвърлете, или оставете за размножаване.

Дифенбахия петниста / Dieffenbachia maculata – големи стъбла и листна петура до 40-50 с, дължина и 10-12 см ширина, с продълговата или копиевидна форма заострени на върха. На повърхността на листа можете да видите около 15 странични жилки. На листата се образуват бели петна. Цветовете са невзрачни, образуват оранжево-червени  плодове.

Съвети по отглеждането
Температура: Температурата на помещението в което се отглежда трябва да е 18-20 °C При по ниска температура  по ниска от 10°C раастението загнива и умира. Не понася течение.
Светлина: Трябва да се държи на полусенчесто място. Колкото по-светъл е цвета на листата, толкова повече е нужна светлина на растението, но не го излагайте на преки слънчеви лъчи. Добре расте под тюлена завеса на източният или западен прозорец.
Поливане: Полива се редовно и често с вода със стайна температура. Почвата трябва да бъде винаги влажна. При поливане с твърда вода листата тъмнеят.
Торене: През зимата веднъж месечно се подхранва с комбинирани минерални торове, през лятото всяка седмица. От недостатъчно подхранване долните листа капят и ствола се оголва.
Влажност на въздуха: Обича  влажният въздух затова периодично оросявайте и измиваите листата. Не оросяваите при температура под  18°C, не понася течение.
Почва: Дифенбахията се отглежда в леки почви, богати на хумус. Използва се почвена смеска от листовка, угнил оборски тор, торф и пясък в съотношение 3:1:1:1.
Пресаждане: На всеки две години растението е добре да се пресажда. Добре  е при пресаждането да добавите в почвата малко дървени въглища.
Размножаване: Резници от ствола по  6-7 см, които се вкореняват при  затоплена почва, около 30 °С. Някои видове пускат дъщерни филизи които можете да срежете и вкорените. За подмладяване  на растението срежете върха с част от ствола, той се вкоренява най добре.

Съвети

Дифенбахията подобрява химическият състав на въздуха в стаята където се намира, което е особено важно за градските жилища.
За да получите особено голямо,силно растение е необходимо да не вземете дъщерни филизи а да срежете върха на майчиното растение.

Проблеми  на отглеждането
Дифенбахията е отровна
Млечният сок на растението е отровен, затова го дръжте на място недостъпно за деца и домашни животни.
Не изнасяйте на открито!
Дифенбахията се нуждае от постоянна стайна температура.
Най-добре през пролетта изрежете клонките до ръба на саксията, на тяхно място ще се появат нови филизи.
Кафяви краища на листата  Причина: Суха почва – тя винаги трябва да бъде влажна, но не много, друга причина може да бъде студения въздух.
Основата на стъблото е меко и загубва цвета си  Причина: Загниване на стеблата. Заболяването е предизвикано от много влажна почва и понижена температура на въздуха.
Ако загниването е в началния стадий може да изстържете поразеното място и след това да запълните мястото с дървесни стърготини, и пресадите растението в нова почва.
Ако загниването е напреднало може да вземете връхната част от растението и да го вкорените, а другата част от дифенбахията да изхвърлите.
Долните листа жълтеят и изсъхват  Причина: Ниска температура или студено течение. Растението издържа на 10-12 градуса, но долните листа неизбежно пострадват

Вредители по дифенбахи
Най често дифенбахията бива нападана от :

Щитоносните въшки  и лъжещитиносните въшки  имат различни разновидности. Имат полусферична форма или са дълги и плоски. На цвят са от тъмно до светлокафяви. Женските снасят средно по 1 500 - 2 000 яйца. Заболяването, причинено от щитоносните въшки трудно се разпознава - няма струпване на миниатюрни насекоми, не се забелязва някаква особена промяна във външния вид на растението - рядко се появяват тъмни петна по листата.Растението клюмва.
Мерки за борба : Когато растението е по-слабо засегнато, може да използвате сапунен разтвор, за да отмиете въшките и техните яйца, като се внимава последните да не се разпилеят. Ако заразяването е по - силно, можете да използвате тампон, напоен в денатуриран спирт, който лесно "разтваря" восъкливите насекоми. Може да се използва и специален контактен инсектицид - подходящ е, когато заразеното растение е на балкона или в студена оранжерия. Съществуват и инсектициди, които отравят самите сокове на растението, а оттам и щитоносните въшки.

Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина. Отначало повредите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Финните им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба: Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт, водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди, напръскайте с разтвор на актелик
Дифенбахия , с ръст до тавана расте в кофа или кашпа. Има прекрасна окраска и свежи листа ,никакви повреди или проблеми – тайната на успеха е периодичното почистване на листата с влажна гъба периодичното оросяване, торене всяка година със угорял  кравешки тор или минерален тор Исполин.
Забелязано е , че дифенбахията добре се развива с използването на минерални торове съдържащи азот. От него листата стават големи и придобиват  по тъмна окраска което не вреди на растението.



Добави коментар

 

Няма добавен коментар. Бъдете първият който ще коментира.

 

За да можете да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител.  ► Регистрация

потребител:
парола:

 

Контакт | Помощ | За нас | Условия за ползване | Пощ@ | Системни ресурси | Реклама